Черни Вит съхранява и развива традицията
Посетете и сайта на Черни Вит

CHVIT1

chernivit

slow_111111111

Съдържанието на този сайт е изцяло отговорност на Фондацията на Slow Food за опазване на биоразнообразието и не бива да се възприема като позиция на ЕК Този сайт е изработен с финансовата подкрепа на ЕС по проект “From food security to food Sovereignty. Citizens and Local Authorities Towards a new paradigm in Europe to reduce world hunger” (DCI NSA-ED/2009 / 202-078).

Рибарица

bratanicaБратан и Иглика

(със съкращения)

 

 

 

 

 

 

………………………………………

В Рибарица най-лична мома е Иглика,

снага й – потрепваща ела тънковита.

Кога ветрц й клони разлюлее,

лицето й – омайниче , все грее.

…………………………………………………..

Братан слушал как тъжно си пее,

а Иглика, кога се покаже,

той изваждал медния кавал,

болката си с него да разкаже.

Че е сам и беден, и сирак

и севда, че ще го погуби,

че с кавал и дрянови кривак,

чорбаджийско чедо се не люби!

…………………………………………………

После как, каккво и що било,

не разказва приказката стара.

Само края – чуло се в село,

че забегнал надалеч овчарят.

И че някой Божем чул кавал

на върха в запуснати кошари,

друг – овачаря уж пък бил видял

да върви с дружина иманяри.

И му рекъл:… Continue reading

vejenОт древни времена хората вярвали, че билките лекуват не само тялото, но и душата. Не случайно те си имат свой празник – Еньовден, когато нощем самодиви бродят по поляните, целуват чудодейните растения и им вдъхват целебна сила, а сутрин млади и стари излизат преди изгрев слънце и попиват живителните сокова от билките. 

Една такава легенда ни отвежда при царското семейство на Иван Асен II през 1231 год. – владетелят на Второто българско царство, когато чумата дошла в престолния Търновград. Тя зачернила много семейства и затворила цели домове. Не отминала и царския дворец. Първо покосила царица Анна-Мария, а след нея и сина им Петър. Грозната вест върнала царя при своите близки. В осиротелия дом той заварил само любимата си щерка Тамара, която приела образа на мъченица, защото загубила всичко свидно… Continue reading

Нашия пейзаж

Когато погледнем назад във времето, за да открием къде е началото на зеленото сирене, ние трябва да минем в царството на легендите. Трябва бавно да отпиваме от чашата на народните предания и да се насладим на приключението, в което сме се озовали. Нашето желание е да съберем „парченцата история“, която живее сред нас,  някак незабележима, защото я смятаме за незначителна, а тя е наше наследство и богатство. Легенди за върхове, крепости, битки, имена на селища. И когато преминаваме по пътя на преданията, откриваме нов свят, избледнял от подробности, но предлагащ крайъгълни камъни за нашето въображение, в което построяваме замъци и колибки.

В тези легенди няма да открием зеленото сирене, забравено в някой ъгъл или гордо поставено на празничната трапеза. То ще е ням свидетел и само човек с въображение,… Continue reading