Черни Вит съхранява и развива традицията
Посетете и сайта на Черни Вит

CHVIT1

chernivit

slow_111111111

Съдържанието на този сайт е изцяло отговорност на Фондацията на Slow Food за опазване на биоразнообразието и не бива да се възприема като позиция на ЕК Този сайт е изработен с финансовата подкрепа на ЕС по проект “From food security to food Sovereignty. Citizens and Local Authorities Towards a new paradigm in Europe to reduce world hunger” (DCI NSA-ED/2009 / 202-078).

Черни Вит

desetkarДобрина могила

(със съкращения)

Там, където се сливат бистрите води на Черни Вит със Свинската река, местността се нарича ДЕСЕТКАР. На поляната самотно стърчат две китни ели, а някога там султанските хора, бирници люти и зли, събирали данъка десятък.

 

 

 

………………………………………………

Докарвали хората своя добитък,

Крави, телци и овце,

После се връщали мрачни, убити,

и свивали гневно ръце…

Десет овчици си имала само

Добра – овчарка, мома,

прехвърлила плитка – лозница през рамо,

и в плитката скрила кама.

Че нямала нийде от никой закрила,

сираче израснала тя,

гората била й майчица мила,

Балканът – закрилник, баща.

Докарала своите десет ваклуши

от тях да прежали една.

Баш десеткарят й рекъл : Послушай,

ще бъдеш ти моя жена!

Със мене ще дойдеш оттатък в Златица,

ще топли ме твойта снага!… Continue reading

tetevenskaBabaТетевенска Баба е връх в ЗлатишкоТетевенския дял на Стара планина, на север от село Антон. Надморската му височина е 2071 м, което го прави един от най-високите върхове в Стара планина. Северните склонове се спускат към река Черни Вит. В съседство се намират хижите „Момина поляна” и „Бенковски”. Леганда разкрива сложни, понякога не толкова нужни силни човешки характери, дали името на върха.

Веднъж, когато свършвали последните дни на месец март, една стара жена, която гледала стадо от стотина кози, нарамила торба с храна и подкарала стадото си на паша в Балкана. Хората й казвали, че е рано още за лятно пасбище, че месец март е непостоянно време, ала тя не слушала:

–  Хайде, козици, към планината! Марта… Continue reading

momina polqnaМомина поляна е местност в западния склон на връх Момински чукар в Чернивитския балкан. Заобиколена отвсякъде със стара смърчова гора,  името „Момина поляна” носи и хижата, построена  през 1961 г. под връх Картала от тетевенски туристи и природолюбители. Поседнали на поляната, уморените планинари слушали унесено легендата за всеотдайната любов на Цвята към Никола.

В махала Зеленика в Черни Вит се родила мома. Раснала Цвята, пораснала хубавица: с вежди – хвърката лястовица, с очи – бистри и светли като вировете на Черни Вит, с коса – свилена позлата, със стан – топола и лице като мляко. Пъргава, чевръста – кошута същинска. И палава била. Все с момчетии играела. Хвърляла кръпели по чуждите орехи, брулела сливи с мъжете, носела свисла кукуруз и с тикви замеряла чуждите кучета.

 Мома… Continue reading

edelvajsВ Балкана, под връх Вежен, там, където орлите свиват гнезда и самодивите излизат по изгрев да къпят телата си в роса, там, под билото на Стара планина, лъкатуши пътечка, която води планинеца от хижа „Вежен” до хижа „Козя стена”.

Там, сред непристъпните скали, расте нежно цвете, наречено еделвайс, за което върхът разказва чудна легенда за името на цветето…

 

 

 

 

ЛЕГЕНДА ЗА ЕДЕЛВАйСА

(със съкращение) ………………………………

В планина далечна, снежна
те живели – две деца
слънчева милувка нежна
гряла обич в две сърца.

В планинска хижа малка
расли братец и сестра –
грижи в радост, радост в грижи
те за майка и баща.

Вайс наричали момчето
Едел казвала се тя –
калинчица във топло лято,
незабравка сред цветя.

С рокличката на планинки
викаше до своя брат… Continue reading

Нашия пейзаж

Когато погледнем назад във времето, за да открием къде е началото на зеленото сирене, ние трябва да минем в царството на легендите. Трябва бавно да отпиваме от чашата на народните предания и да се насладим на приключението, в което сме се озовали. Нашето желание е да съберем „парченцата история“, която живее сред нас,  някак незабележима, защото я смятаме за незначителна, а тя е наше наследство и богатство. Легенди за върхове, крепости, битки, имена на селища. И когато преминаваме по пътя на преданията, откриваме нов свят, избледнял от подробности, но предлагащ крайъгълни камъни за нашето въображение, в което построяваме замъци и колибки.

В тези легенди няма да открием зеленото сирене, забравено в някой ъгъл или гордо поставено на празничната трапеза. То ще е ням свидетел и само човек с въображение,… Continue reading