Черни Вит съхранява и развива традицията
Посетете и сайта на Черни Вит

CHVIT1

chernivit

slow_111111111

Съдържанието на този сайт е изцяло отговорност на Фондацията на Slow Food за опазване на биоразнообразието и не бива да се възприема като позиция на ЕК Този сайт е изработен с финансовата подкрепа на ЕС по проект “From food security to food Sovereignty. Citizens and Local Authorities Towards a new paradigm in Europe to reduce world hunger” (DCI NSA-ED/2009 / 202-078).

Легенди

desetkarДобрина могила

(със съкращения)

Там, където се сливат бистрите води на Черни Вит със Свинската река, местността се нарича ДЕСЕТКАР. На поляната самотно стърчат две китни ели, а някога там султанските хора, бирници люти и зли, събирали данъка десятък.

 

 

 

………………………………………………

Докарвали хората своя добитък,

Крави, телци и овце,

После се връщали мрачни, убити,

и свивали гневно ръце…

Десет овчици си имала само

Добра – овчарка, мома,

прехвърлила плитка – лозница през рамо,

и в плитката скрила кама.

Че нямала нийде от никой закрила,

сираче израснала тя,

гората била й майчица мила,

Балканът – закрилник, баща.

Докарала своите десет ваклуши

от тях да прежали една.

Баш десеткарят й рекъл : Послушай,

ще бъдеш ти моя жена!

Със мене ще дойдеш оттатък в Златица,

ще топли ме твойта снага!… Continue reading

bratanicaБратан и Иглика

(със съкращения)

 

 

 

 

 

 

………………………………………

В Рибарица най-лична мома е Иглика,

снага й – потрепваща ела тънковита.

Кога ветрц й клони разлюлее,

лицето й – омайниче , все грее.

…………………………………………………..

Братан слушал как тъжно си пее,

а Иглика, кога се покаже,

той изваждал медния кавал,

болката си с него да разкаже.

Че е сам и беден, и сирак

и севда, че ще го погуби,

че с кавал и дрянови кривак,

чорбаджийско чедо се не люби!

…………………………………………………

После как, каккво и що било,

не разказва приказката стара.

Само края – чуло се в село,

че забегнал надалеч овчарят.

И че някой Божем чул кавал

на върха в запуснати кошари,

друг – овачаря уж пък бил видял

да върви с дружина иманяри.

И му рекъл:… Continue reading

JanaОт векове на връх Червен две скалички подават челата си и надничат над малкия градец. Хората са ги кръстили Яна и брат. Ето легендарната им история…

Ставилото на звездни вечери пресякло деня…. По сенокос горските ливади ухаели на билки – целебни и омайни треви….. Косите, светнали от порез, поваляли треви. Ливадите жълтеели на дневния пек и Балканът, стаил аромати, гледал извред по людската земя. Връх Червен, окъпан в ружите на заника, мълчал. Мълчаливец от незапомнени времена…

–      Е, Яно, свършихме. Таман се свечери.

–      Байчо Петкане, обърнахме сеното, пластове напластихме. Пък и вчерашното сухо дигнахме в купи…

От чакмака отскачали искри, свитата изсъхнала шума от стария орех, завита във вестник, димяла… Петкан бил приседнал на половин купа. Потта се стичала… Continue reading

tetevenskaBabaТетевенска Баба е връх в ЗлатишкоТетевенския дял на Стара планина, на север от село Антон. Надморската му височина е 2071 м, което го прави един от най-високите върхове в Стара планина. Северните склонове се спускат към река Черни Вит. В съседство се намират хижите „Момина поляна” и „Бенковски”. Леганда разкрива сложни, понякога не толкова нужни силни човешки характери, дали името на върха.

Веднъж, когато свършвали последните дни на месец март, една стара жена, която гледала стадо от стотина кози, нарамила торба с храна и подкарала стадото си на паша в Балкана. Хората й казвали, че е рано още за лятно пасбище, че месец март е непостоянно време, ала тя не слушала:

–  Хайде, козици, към планината! Марта… Continue reading

vejenОт древни времена хората вярвали, че билките лекуват не само тялото, но и душата. Не случайно те си имат свой празник – Еньовден, когато нощем самодиви бродят по поляните, целуват чудодейните растения и им вдъхват целебна сила, а сутрин млади и стари излизат преди изгрев слънце и попиват живителните сокова от билките. 

Една такава легенда ни отвежда при царското семейство на Иван Асен II през 1231 год. – владетелят на Второто българско царство, когато чумата дошла в престолния Търновград. Тя зачернила много семейства и затворила цели домове. Не отминала и царския дворец. Първо покосила царица Анна-Мария, а след нея и сина им Петър. Грозната вест върнала царя при своите близки. В осиротелия дом той заварил само любимата си щерка Тамара, която приела образа на мъченица, защото загубила всичко свидно… Continue reading