Черни Вит съхранява и развива традицията
Посетете и сайта на Черни Вит

CHVIT1

chernivit

slow_111111111

Съдържанието на този сайт е изцяло отговорност на Фондацията на Slow Food за опазване на биоразнообразието и не бива да се възприема като позиция на ЕК Този сайт е изработен с финансовата подкрепа на ЕС по проект “From food security to food Sovereignty. Citizens and Local Authorities Towards a new paradigm in Europe to reduce world hunger” (DCI NSA-ED/2009 / 202-078).

Историята на зеленото сирене е тясно свързано с бита на местните хора от времето, когато в Стара планина се отглеждат хиляди овце. В летните кошари, разположени по високопланинските пасища, овчарите правят сирене и го съхраняват в дървени качета. Постепенно саламурата от сиренето се отцежда през порите на дървото и парчетата остават на сухо. В края на лятото овчарите свалят сиренето в селото и го складират в изби при постоянна влага и температура от около 10 – 120С. При отварянето на качето, от досега с влажния и хладен въздух, сиренето започва да се покрива със синьо-зелена плесен.

Поради липсата на традиции, местните жители дълго време смятат мухлясалото сирене за развалено и некачествено. То започва да изчезва през 70-те години на ХХ век, когато местните производители заместват дървените съдове с пластмасови бидони. То е преоткрито едва през 2007 г. от италиански специалисти от международната организация „Slow Food” и оттогава редовно се представя на световното изложение на сирена в гр. Бра, Италия, където полумачава висока оценка за своята уникалност и качество.

Сиренето е меко, с богат и плътен вкус и аромат, покрито със зеленикава плесенна корица.

Зеленото сирене от Черни Вит е уникално с благородната си, развита по естествен път плесен. Във всепризнатите производителки Швейцария, Италия и Франция голяма част от млечните продукти са изкуствено заразени с гъби. А в черновитското сирене те се самозараждат. Благородната плесен се е самозаражда в дървените съдове, където овчето и козето сирене се е съхранява. Влажността и специфичният мек климат по поречието на Черни Вит са условия, без които узрялото сирене не би могло да се покрие с плесенните гъби. Големите температурни разлики между дневната и нощната температура също се определят от специалистите като важна среда за създаване на зеленото покритие върху млечните продукти. От значение е и качеството на млякото. В общината се отглежда основно тетевенска овца, която е аборигенен вид. Запазени са под 10 хил. броя. Стадата са смесени с каракачанската овца. Белтъчният състав на млякото, от което се произвежда зеленото сирене е различен в сравнение с други райони на страната.

[rps]